Как да прекараме ден в Тбилиси – забележителности, вино и вкусна храна

Още от малък, Грузия за мен винаги била мистична страна, която се намира от другата страна на Черно море, но някакси я възприемах за делечна и недостъпна. Бях чувал легенди за невероятната и кухня, красивите планини и неповторимо гостоприемдство.

Преди няколко години ми се отдаде възможност да я посетя през лятото, но уловката беше, че имах само 3 дни на разположение. Изобщо не се поколебах, купих си билетите и започнах да планирам пътуването – как мога за толкова кратък период оптимално да видя най-доброто от толкова красива страна.

В този пътепис и пътеводител ще ви разкажа за Тбилиси, столицата на Грузия – какво да видите, какво да посетите и какво да опитате. За относително краткия ми престой в Тбилиси, успях да видя основните забележителности на града и тук пиша за моя опит и съвети.

В Грузия има толкова много какво да се види, че дори и месец е недостатъчен, за да се насити човек на красивата природа и богатата история и култура на тази невероятна страна. Долу ще намерите линк към втората ни статия за Грузия – за прирордата и невероятните гледки и места в Кавказ:

Казбеги и горен Кавказ – 2 дни сред планините в Грузия

Пристигане в Тбилиси

Кацнах в Тбилиси късно в една топла юлска вечер. Предварително се бях информирал, че такситата са доста евтини и най-удобната и популярна услуга е Bolt. Купих си SIM карта, инсталирах си приложението и след само няколко минути чакане ме закараха до хотела. Разбира се, няколко „копърки“ се опитаха да ме убетят, че Bolt не спират на летището, защото искаха да ми вземат петорно по-висока цена, но не им се вързах. Пристигнах в хотела, който се намираше в централната част, настаних се и легнах да спя – нямах търпение да идва сутринта и да започна да обикалям този невероятен град.

Организиран тур в града

След блуждаене из красивите улици на Стария град на Тбилиси, закусих набързо в местна пекарна и се отправих към началната точка на безплатния пешеходен тур на Тбилиси, който се организира от местни доброволци ежедневно. Сборният пункт беше на Площада на свободата, който се намира в сърцето на Тбилиси – именно там се намират парламентът на Грузия и някои от най-важните административни сгради. Бяхме около 10-тина човека, а гидът беше момиче от Русия, но си личеше, че е много добре запозната със забележителностите на Тбилиси и говореше много добър английски език. От Площада на свободата се впуснахме из улиците стария град на Тбилиси и гида ни разказа много полезна информация за града и забележителностите му.

Разходка из стария град на Тбилиси

Едно от първите неща, които ми направиха впечатление в стария град на Тбилиси, бяха колоритните фасади на сградите. За жалост много от архитектурното наследство на Тбилиси е в лошо състояние.

Старинната църква „Джварис Мама“,

Една от първите спирки на тура беше старинната църква „Джварис Мама“, известна с красивите си стенописи. Любопитен факт за тази църква е, че по време на съветския режим, фреските са били варосани и заличени, а сградата е била превърната в склад за книги. През 1980-те години те са успешно реставрирани, а храмът отваря врати отново през 1989г.

Баните Орбелиани

Недалеч от църквата, се насочихме към една от най-фотографираните забележителности в Тбилиси – Баните Орбелиани (Orbeliani Baths), известни още като „Шарената баня“. На пръв поглед, тази невероятно красива сграда изглежда като джамия в персийски стил, но функцията е съвсем различна – сградата функционира като обществена баня, използваща естествени серни минерални извори.

Пазарът „Мейдани“ и Църквата Метехи

След кратка обиколка на района на Баните Орбелиани, се насочихме към друга популярна забележителност на Тбилиси – пазарът „Мейдани“. Това представлява покрит пазар, който много напомня на тези в Турция и като цяло ориента. Вътре основно се продаваха сувенири, но все пак беше доста интересно.

Непосредствено до пазара минава и река Кура, която е един от символите на Тбилиси. Излязохме на мост, пресичащ реката, от който се извисява Църквата Метехи – красива православна църква от XIII век. До църквата се издига конната статуя на цар Вахтанг Горгасали – основателя на Тбилиси. Именно това е и едно от най-фотографираните места в града.

Дегустация на грузинско вино и местна грузинска кухня

Крайната точка на организирания тур беше малка винарна, която се намира недалеч от пазара „Мейдани“. Там имахме възможност да дегустираме известното грузинско вино и, при желание, можехме и да си закупим. Любопитен факт е, че Грузия е смятана един от най-старите винопроизводители в света – виното се произвежда там от над 8 000 години. Традиционният грузински метод на ферментация използва глинени съдове, наречени квеври, зарови в земята – тази технология е включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Виното е наистина страхотно!

След дегустацията, с няколко човека от тура решихме да седнем на традиционен грузински ресторант. Там си поръчах едни от най-популярните грузински ястия – хачапури и хинкали. Хачапурито представлява хляб и сирене, като в различните региони на страната се приготвя по различен начин. Моят фаворит е т.нар. Аджарско Хачапури(снимка долу). Хинкалите са подобни на пелмени, но доста по-сочни и по-ароматни.

Крепостта Нарикала и църквата „Свети Николай“

След дегустацията и обяда се прибрах да събера сили и към една от най-известните забележителности на Тбилиси – крепостта Нарикала и църквата „Свети Николай“, от чиято площадка се открива невероятна панорамна гледка към града. Крепостта Нарикала датира от от IV век, като е една от най-древните забележителности на Тбилиси.

Монумента „Хрониките на Грузия“

След обиколката на крепостта си поръчах такси с Bolt, за да посетя едно място, което се намира сравнително далеч от центъра на Тбилиси и много туристи пропускат – монумента Хрониките на Грузия.

Хрониките на Грузия е внушителен монумент, издигащ се на хълма Кеени край Тбилиското море(което всъщност е езеро). Този внушителен монумент е издигнат е в чест на две важни годишнини – 3000 години грузинска държавност и 2000 години християнство в страната. Нерядко е наричан „грузинският Стоунхендж“ и предлага зашеметяваща гледка към Тбилиското море и северната част на града.

Освен, че самия монумент е много впечатляващ, от него се откриват и много красиви гледки.

Статуята „Майката на Грузия“

Друга популярна забележителност в Тбилиси е статуята „Майката на Грузия“. Тя представлява монументална 20-метрова алуминиева статуя от 1958 г. на хълма Сололаки. Жената държи в едната ръка меч (за враговете), а в другата – чаша с вино (за приятелите) – символ на грузинския характер.

Завършек на деня и равносметка

Вече беше около надвечер и след около 15км ходене из Тбилиси под жаркото юлско слънце вече бях много изморен и исках да се прибера да си почивам. На следващия ден ми предстоеше пътуване до Казбеги – едно от най-красивите места в Грузия, което се намира във високопланинския кавказки регион в Северна Грузия, на около 2ч. от Тбилиси.

Докато се вървях към хотела, един много приятен възрастен човек ме загори от двора си. Разговаряхме на руски и се оказа, че той е бил в България и има много приятни спомени. Споменах му, че на следващия ден ще пътувам до Казбеги, той ме огледа доре и ме пита дали възнамерявам да ходя дотам облечен по същия начин както сега – с къси гащи и тениска. След като му потвърдих, той ме посъветва да ходя да си купя връхни дрехи преди да са затворили магазините, защото вечер в планината е ставало доста хладно и връхната дреха е задължителна. Послушах го, успях да хвана магазин само 30-тина минути преди затваряне и си купих връхна дреха. На следващата вечер се убедих, че човекът е бил прав – наистина става доста хладно около Казбеги.

Цялостно останах с много добри впечатления от Тбилиси и грузинците – грузинската гостоприемност изобщо не е мит. Хората са много дружелюбни и ако говорите руски език преживяването е още по-пълноценно, защото така може да разговаряте с по-възрастните грузинци. Местната кухня е изключително наситена на вкусове и разнообразна, а грузинското вино е едно от най-добрите, които съм опитвал.

В следващата ми статия ще разкажа за следващите 2 дни, които прекарах в Грузия, в горен Кавказ, сред едни от най-красивите гледки, които съм виждал в живота си.