Посещение на Чернобил ден 2 – изоставения Припят и на метри от реактора

Тази статия е продължение на предишната ми статия за Чернобил, където описвам първия ден от посещението:
Част 1: Пътуване в Чернобил – секретна военна база, изоставени села

На втория ден от тура ни в Чернобилската забранена зона, станахме около 7 сутринта, закусихме скромно в соц хотела и потеглихме към следващата ни крайна цел – град Припят. По пътя, гидът ни разказа повече за града и живота в него. Преди трагедията в Чернобил, в Припят са живели около 50 000 души и това се считало за едно от най-добрите места за живот в съюза. Заплатите на служителите в централата са били сравнително високи и те са се ползвали с много привилегии – сравнително високо качество на здравопазване, образование, детски градини и не напоследно място, възможността по-лесно да се сдобият с жилище. Също така, жителите на Припят са били добре снабдени с различни продукти, които са били дефицитни в по-голямата част от СССР.

По пътя спряхме на емблематичния надпис „Припят“ в началото на града и се впуснахме по тесен и обрасъл път, с дървета и храсти от двете страни като изведнъж буса спря.

Изкачване на жилищен блок в Припят

Първата ни спирка беше жилищната част на Припят, където има десетки панелни блокове и, без растителността, би напомнял много на много от кварталите, в които сме израстнали. Там влязохме в 8-етажен панелен блок, който удивително напомняше на блока, в който съм израстнал. Голямата разлика беше, че района беше толкова обрасъл в растителност, че едвам намерихме входа. Влязохме вътре и тръгнахме по стълбището. Гидът ни обясни, че голяма част от жилищата са празни и по-голямата част от вещите са откраднати от мародери през 90-те години, когато контрола в зоната е бил много по-слаб. Заедно с група млади момчета от Одеса решихме да се качим на покрива на блока, който беше лесно достъпен. Оттам гледката беше истински зловеща – виждаха се покривите на блоковете, които сякаш бликваха от зелената гора, а в далечината ярко се открояваще един блестящ обект – защитния саркофаг, обграждащ взривения 4-ти реактор на Чернобилската АЕЦ, построен неотдавна от експертна група от цял свят. Никога няма да забравя тази гледка:

Централния площад в Припят

След това, бусът измина не повече от километър насред гъстата растителност и се озовахме пред главния площад на Припят. Отново, всичко беше толков обрасло, че беше трудно да се ориентираме къде се намираме, но извървяхме няколко крачки и пред нас се появи пред едно от най-емблематичните места в Чернобил, превърнало се в символ на изоставения Припят – виенското колело на града. Района около колелото е бил нещо като увеселителен парк – наблизо имаше блъскащи колички и други изоставени атракциони.

Недалеч оттам, по малка пътечка, стигнахме до бившия магазин на Припят, който макар и полуразрошен, напомняше на някои от супермаркетите, с които сме свикнали в ежедневието. Все още човек може да разпознае различните щандове – месо, зеленчуци риба и т.н. Магазини с такъв богат асортимент и разнообразие са били голяма рядкост в СССР и бившия съветски лагер.

Изоставеното училище

После посетихме основното училище в града. Порази ме факта, колко добре запазени бяха класните стаи. Чиновете все още бяха подредени, по стените имаше много постери с буквите от азбуката, различни лозунги и навсякъде по шкафовете и земята беше пълно с книги и учебници. Беше забранено да ги докосваме с голи ръце, но любопитството ми надделя и разлистих някои от книгите и учебниците. В тях имаше стихотворения за Ленин, картинки с Чебурашка и множество други интересни неща, които изглеждаха като от руски филм от 80-те. Друго, което ми направи впечатление беше огромния брой пропагандни материали в училището – никога не бях си давал сметка, колко отрано са се опитвали да промият мозъците на децата с комунистическа пропаганда.

След това обаче, видях нещо, което истински ме натъжи – няколко отворени тетрадки с детски почерк и детски рисунки. Трудно е да останеш безсразличен при тази гледка – тези невинни дечица са били подложени на чудовищно количество радиация, без знанието на родителите им, и само няколко дни по-късно е трябвало да бъдат евакуирани без предупреждение, оставяйки дома завинаги. Заради некомпетентност и страха на тогавашните управници, тези деца биват белязани доживот, без да заслужават тази участ.

Детската градина в Припят

Непосредствено до училището се намираше и детската градина. Там също беше доста подтискащо – имаше стотици играчки, стаите с леглата на децата бяха сравнително добре запазени. Също както в училището, гледката беше депресираща и доста неприятна.

На брега на реката и изоставените влакове

След посещението на Припят, спряхме покрай брега на река Припят, където имаше изоставено кафене, изоставени влакови композиции, както и военна и строителна техника, включително танкове:

Вече беше станало обяд и повечето бяхме прегладнели. Последва може би най-интересния в живота ми – обяда в столовата на АЕЦ Чернобил.

Обяд в столовата на Чернобил

Автобусът мина през няколко моста и в един момент се озовахме на около 200 метра от познага сграда, която бях виждал смао по телевизията – саркофагът. Както споменах по-горе, той представлява метална конструкция, която обгражда унищожения реактор и играе ключова роля за органичаване на радиацията. Гидът ни каза нещо, което ни шокира – към датата на нашето посещение, към централата работят около 2250 души – технически екипи, инженери, служители по контрола и охрана, които поддържат безопасността на площадката, мониторинга и съоръженията за отработено ядрено гориво. Толкова много персонал изисква изхранване, съответно в района около централата има голяма столова и именно там се отправихме. На входа минахме през специален скрийнинг, който измерва радиацията. Самата храна е далеч от най-вкусните им обяди, но изживяването беше сюреалистично.

На метри от взривения реактор

След обяда, автобуса ни откара от другата страна на централата, където има голям мемориал и се открива впечатляваща гледка към саркофага. Там ни разказаха за този обект, който е истински инженерен шедьовър.

Първоначалният „Обект Укритие“ (наричан често „стария саркофаг“) е построен за няколко месеца през 1986 г., но с времето се влошава и започва да пропуска радиоактивен прах и дъждовна вода. Затова между 2016 и 2019 г. над него е монтирано ново огромно стоманено съоръжение – New Safe Confinement (NSC), което представлява подвижна аркова конструкция с височина около 110 метра, ширина 257 метра и дължина 162 метра. NSC е проектиран да удържи разпространението на радиоактивни материали за поне 100 години и да позволи безопасно демонтиране на стария саркофаг и изваждане на радиоактивните отломки. Съоръжението тежи десетки хиляди тонове и е едно от най-големите подвижни метални съоръжения в света, финансирани от международен консорциум на стойност над 2 милиарда евро. За жалост, в началото на 2025г., руски дрон целенасочено атакува саркофага и успява да му нанесе щети, които впоследствие са възстановени. Трудно ми е да намеря думи за такава безотговорност и нулево зачитане на безопасността дори на собствения ти народ – буквано на километри от границата с Беларус и на по-малко от 200км от руската граница.

Преди окончателния край на тура, автобуса спря и в друг интересен обект – незавършените охладителни кули на Чернобилската АЕЦ, и по-конкретно блоковете №5 и №6. Те са част от грандиозния, но незавършен проект за разширяване на централата след пускането на първите четири реактора. Влязохме вътре в една от кулите и определено беше доста интересно.

Накрая на тура, на излизане от Чернобилска забранена зона, в последното КПП, влязохме за да ни направят последни замервания за наличие на радиация – нямаше никакви проблеми и така за около час-два бяхме обратно в Киев. До ден днешен си спомням страшно много детайли от този тур – преживяването беше сюреалистично и се радвам, че успях да видя с очите си последствията от едно от най-опасните събития в човешката история. Успях да се докосна до едно вече отминало време и система, които, надявам се, никога да не се върнат.

Вечна памет на жертвите на тази ужасна трагедия, както и на героите загубили живота и здравето си в опита си да спасят милиони други човешки животи.

Подкрепете блога ни

Ако намирате съдържанието ни за полезно и искате да ни подкрепите, за да поддържаме нашия блог, може да използвате нашия BuyMeACoffee линк или партньорския линк за Booking.com – така вие ще пестите, а ние ще можем да продължим да споделяме безплатни пътеводители и съвети за стотици дестинации по света.

Освен това, може да последвате нашата Facebook страница или Instagram профил, където споделяме много съвети, ръководства и новини за пътуващи, включително идеи за дестинации и евтини полети.