Казбеги и горен Кавказ – 2 дни сред планините в Грузия

Първата ни статия за Грузия беше посветена на Тбилиси. Когато говорим за Грузия обаче, няма как да пропуснем невероятната и природа, най-вече планините. За изключително краткия период, който имах в Грузия(3 дни), непременно исках да посетя Кавказ. Само съм попадал на снимки от грузинските планини и винаги ми е било мечта да ги посетя. От Тбилиси, най-подходящата екскурзия беше малкото планинскотоградче Казбеги(Степанцминда), което се намира недалеч от руската граница. Пътя от Тбилиси до Казбеги се нарича Грузински военен път и е известен с това, че е много живописен и изобилства от интересни спирки. Направих си резервация в един семеен хотел в Казбеги, като цената беше повече от смешна – около 25 евро на вечер, в включена закуска. Впоследствие установих, че тези 25 евро ми осигуриха най-красивата хотелска гледка, която съм имал някога.

Как да прекараме ден в Тбилиси – забележителности, вино и вкусна храна

Автогарата на Тбилиси

Хванах си такси от хотела до гарата и се изумих от хаоса, който цареше там. Автогарата в София ми се видя като Копенхаген в сравнение с Тбилиси. Вместо стандартните автобуси и табели с разписания, повечето МПС-та бяха ванове и навсякъде течеше пазарлък за колко време ще те откарат до дадена точка. Разписание няма – когато се напълни буса, тогава се тръгва. Усещането беше все едно съм някъде в Близкия изток. Намерих един шофьор с надпис „Казбеги“, но бях първия и трябваше да изчакам . Предвид относително краткия ми престой в Грузия, изобщо не ми се чакаше, но това беше най-гъвкавата опция, понеже с ван, могат да се правят крайпътни спирки, а до Казбеги има много.. Купих си грузински хляб и зачаках до колата. Не след дълго се появиха две момичета от Швейцария, които също искаха да стигнат до Казбеги. Помогнах им в превода и те ми казаха, че също искат да стигнат възможно най-бързо и не им се чака. В крайна сметка, се спазарихме с шофьора, че ние 3-мата ще поемем разходите за цялата кола. Сумата така или иначе беше смешна(в порядъка на 10-тина евро на човек), което напълно ни устройваше. Освен това, с шофьора се разбрахме да направим 2 междинни спирки на пътя – язовира Жинвали и огромния панорамен монумент на грузинско-руската дружба(построен още по време на СССР).

Язовира Жинвали и пааметника на приятелството между Русия и Грузия

Бързо след като потеглихме, си дадох сметка, че шофирането в Грузия е екстремно приключение само по себе си. Шофьорът караше доста рисково и дори аз, като българин свикнал с безотговорно шофиране по нашите пътища, се изумих от неписаните пътни правила в Грузия. Няма да коментирам шока в очите на 2-те момичета от Швейцария. Единственото, което ни даваше успокоение, беше спокойствието на нашия шофьор, както и това, че ни каза, че прави този курс от над 10 години ежедневно.

Пътят до Казбеги е основно от планински тип с много завои и огромен брой тежкотоварни камиони. Беше напълно нормално да се изпреварва в завой, като правилото беше, че изпрвеварващия започва да бибитка, с надеждата, че отсрещния ще го чуе. Молихме се, отсрещния да има добър слух и да няма силна музика в колата.

Първата спирка беше язовира Жинвали – около самия язовир има много красива църква в грузински стил, а водата в язовира изглеждаше ярко синя. Около язовира има зелени хълмове, което прави гледката много красива. Около паркинга имаше много тараби с всякакви сувенири и местни продукти – явно мястото е доста туристическо.

След като продължихме, постепенно облика започна да се променя около нас и да става все по-планински. В далечината се виждаха високите кавказки върхове, завоите ставаха все по-остри и пътуването се усещаше още по-опасно. Следващата спирка беше Монументът на руско-грузинската дружба. Той се намира във високопланинско плато (около 2200 м) и в близост има ски курорт.

Там панорамата наистина беше феноменална – направихме си няколко снимки и продължихме.

Там започнаха и най-живописните гледки. На няколко места се наложи да спрем, защото по пътя имаше много крави. Дори и с бибиткане, те едвам помръдваха и се образуваха задръствания. За щастие, не се забавихме много и пристигнахме на време е Казбеги. Отидохме да си оставим багажите в хотелите, да починем за половин час и се разбрахме да се срещнем на главния площад в Казбеги за следващата ни спирка – едно от най-емблематичните и фотографирани места в Грузия, църквата Света Троица(Гергети).

Пощенската каричка на Грузия – църквата Света Троица (Гергети)

Църквата „Света Троица“ (Гергети) е една от най-известните забележителности в Грузия, разположена на около 2200 м надморска височина над Казбеги, с впечатляваща гледка към Кавказ и връх Казбек. Построена е през XIV век и е важен православен храм, който е служел и като място за съхранение на реликви. До нея може да се стигне пеша за около 2 часа или с високопроходим автомобил за около 15 минути.

Тъй като нямахме много време и сили, избрахме да стигнем дотам с автомобил. Спазарихме се с един шофьор, като уховорката беше, че ще ни остави горе, изчака за около 30 минути и после с него ще се върнем надолу. 

Както очакеахме, около църквата имаше немалко туристи, но не се усети претъпкано. Гледката е невероятна, никога не бях виждал толкова ярко зелен цвят. В далечината се извисяваха планински върхове и красивата църква контрастира невероятно с природата, усещането е магическо. Обиколихме, направихме си снимки и неусетно минаха 30-те минути.

След като се върнахме с Казбеги, си направихме резервация за вечеря в ресторант, който ни препоръчаха местните и отидохме в местния туристически офис да се инфомираме за интересните места за посещение в близост. На следващия ден имаше организиран транспорт до долината Трусо и по-конкретно началната точка на прехода и не се поколебахме да си запазим места. Честно казано, другия поход, до „грузинските Доломити“ ми се видя по-интересен, но за жалост, чак на по-следващия ден имаше организиран транспорт дотам.

Привечер, от 30-градусовите жеги нямаше и следа и беше станало значително по-хладно. 

В ресторанта храната беше невроятна – поръчахме си различни ястия за споделяне и всичко беше много вкусно. След това се прибрахме да си починем за предстоящия поход.

Долината Трусо

Рано сутринта, около изгрев, отворих очи и не можех да повярвам на гледката – от терасата ми се виждаше връх Казбег в пълната си прелест, осветен в оранжево-розов отенък. Колкото и да ми се спеше станах и се насладих на тази невероятна гледка за няколко минити. 

Любопитен факт е, че връх Казбег е почти винаги обвит е облаци и сравнително рядко може да се види добре. 

Запсах отново, час-два по-късно се събудих, закусих и се отправих към бусчето. Пътувахме не повече от 20 мин и буса ни остави на едно зелено поле, с няколко изоставени къщи наоколо. Тръгнахме по тясна пътечка с нещо като каньон, като отвсякъде се откриваха красиви гледки. Не след дълго се озовахме на място, откъдето се виждаше огромна зелена долина, заобиколена от високи планини. Минахме покрай изоставени къщи, чиито дворове бяха превърнати в пасища за кози. Беше много странна гледка да видиш такива красиви каменни къщи, напълно изоставени и превзето от стада с кози.

Колкото повече вървяхме, толкова по-диво и екзотично изглеждаше. В едно дере видяхме магаре, което беше паднало във водата и не можеше да излезе – само главата му беше на повърхността. Тръгнахме да търсим местни хора, за да помогнат – в крайна сметка намерихме един възрастен човек, но незнаейки как е „магаре“ на руски, ни отне няколко минути докато обясним. В крайна сметка сагата завърши благополучно.

Продължихме и стигнахме до място с много красиви каменни кули, типични за региона на Кавказ. В близост до едната, колиха агне, но не успях да разбера повода. Мислехме да продължим малко по-напред, но хората ни съветваха да се спрем дотук, защото сме недалеч от граничния между Грузия и окупираната южна Осетия. Без да се колебаем, тръгнахме в обратна посока и се върнахме по същия път, като следобеда вече бяхме обратно в Казбеги.

Екстремно прибиране в Тбилиси

За жалост, непосредствено след похода, трябваше да се връщам в Тбилиси, защото полета ми обратно беше на рано на следващата сутрин. Eдин голям бус, който трябваше да тръгне всеки момент, беше вече изцяло зает и се наложи да търся ван, за който обаче трябвaше да чакам и да се напълни. Чаках около час докато не дойде една група от 3-ма човека и 2-ма грузинци, които също исках да стигнат до Тбилиси, и потеглихме. Само 15-20 минути след като тръгнахме, единия от грузинците започна да се оплаква, че колата трака и е много опасно да пътуваме с нея. Започнаха да си викат с шофьора и да се карат на грузински, като аз и другите 3-ма чужденци само се оглеждахме в недоумение. Другите чужденци се изплашиха и казаха, че предпочитат да се върнат в Казбеги и да си удължат там престоя, но аз нямах този лукс – след по-малко от 12 часа имах полет. Притиснат до стената и осъзнавайки, че нямам друг избор, се спазарих с шофьора да закара само мен, като цената беше около 40 евро – немалко, но, честно казано, за около 2 часа път и липса на алтернатива, ме устройваше. Толкова платих и за такси в Рим за около 15-20 минути до летището, така че бързо преглътнах всичко. Само за 2 часа се прибрахме в Тбилиси, като, и двамата с развален руски, успяхме да си поговорим за политика, история и за живота. Предвид напрежението покрай транспорта и прекарания половин ден в планински поход, бях страшно уморен, но и щастлив, че ще си хвана успешно полета. Така приключи и моето грузинско приключение – само три цели дни, но толкова наситени с преживявания и емоции, че ще ги помня до края на живота си. Нямам търпение да се върна и да посетя и други места в тази невероятна страна.