Анда, Бохол – тропическият рай далеч от тълпите

В тази статия ще за една невероятна дестинация във Филипините, която е далеч от тълпите, но предлага всички условия и удобства за тропическа плажна почивка – местността Анда на остров Бохол.

Миналата година решихме да посетим Азия през зимата като нямахме предпочитания за конкретна държава и дестинация, но имахме 4 условия:

• Климатът да е подходящ за посещение през януари-февруари
• Да пътуваме само с една авиокомпания и на разумна цена
• Да е спокойно и да можем да си починем истински, без тълпи и и местата да са лесно достъпни
• Да има хубави плажове за шнорхелинг и гмуркане

И така си купихме билети за дестинация, за която не знаехме нищо друго, освен че отговаря на критериите ни – Филипините. Полетът беше до остров Себу, който също не бяхме чували преди това. Започнахме активно да търсим повече информация за Филипините и почти всички препоръки, които открихме, бяха за островите Боракай, Палаван или Сиаргао. И трите дестинации ни се сториха интересни, но Боракай ни се видя твърде туристически и скъп, Палаван относително сложен за организация (вътрешен полет, много еднодневни трипове, на което не сме фенове), а сезонът беше неподходящ за Сиаргао. Извън тези 3 острова, информацията за Филипините се оказа оскъдна, особено в сравнение с други дестинации като Тайланд и Виетнам. В крайна сметка, прибегнахме до търсене по форуми и така попаднахме на препоръки за място, недалеч от началната ни точка – областта Анда на остров Бохол, който се намира на час и половина ферибот от града, в който кацаме.
Научихме, че остров Бохол е по-известен с красивата си природа, отколкото плажовете, но Анда ни се видя изключително обещаваща дестинация и решихме да рискуваме. Отворихме Booking и бързо разбрахме, че препоръките не са напразно – повечето места за настаняване бяха комплекси с красиви къщи с достъп до частни ивици плажове и невероятни гледки, а цените бяха напълно разумни. И така запазихме 5 дни на Анда, заедно с кола под наем за остров Бохол. 

Интерактивна карта с препоръчани атракции, плажове и ресторанти на Бохол

Кацането в Себу

Кацнахме на остров Себу през нощта, след около 15ч полет от София, изключително уморени. Бяхме толкова изтощени, че единственото, за което можехме да мислим е легло. От летището се спазарихме с шофьор с голям ван, който ни взе около 6-7 евро в местна валута, за да ни закара до хотела, който се намираше на около 10мин от летището. Сумата ни се стори висока, но това успяхме да спазарим, а и нямахме сили да проучваме алтернативите . Настанихме се в около 3 през нощта и легнахме да отпочинем, защото на следващия ден преди обяд трябваше да хванем ферибот до съседния остров Бохол. Преди полета си купихме билети за ферибота от 12asia.go, който е най-добрия и надежден сайт за закупуване на билети за транспорт в Азия.

Ден 1 – Стигането до Анда и първия филипински залез

На сутринта, все още недоспали и неадекватни се събудихме, закусихме от близкия 7-Eleven и си поръчахме такси от рецепция. С изненада научихме, че днес в град Себу се провежда голям фестивал и има шанс да не намерим бързо такси. Една от служителките в хотела просто излезе на улицата и започна да спира всякакви минаващи таксита, като най-накрая се намери шофьор, който е готов да ни закара до пристанището (на около 15мин разстояние), но още от началото започна да ни убеждава как заради фестивала трафика е голям и може да не стигнем на време до пристанището, въпреки че имахме около 2 часа до ферибота. Доста се притеснихме, защото това щеше да обърка плановете ни още в началото, но настояхме все пак да опитаме. Е, тогава научихме и първия урок за местната култура – хората са много мили и учтиви, но не обичат много да си дават зор. Въпреки голямото убеждаване как няма да стигнем до пристанището, стигнахме за около 20 минути. Около час по-късно се качихме на кораба, като останахме впечатлени от чистотата и факта, че имаше работещ климатик, с което дори и някои гръцки фериботи не могат да се похвалят. Пътуването отне около 2 часа и веднага след пристигането в Тагбиларан (столицата на о-в Бохол) , взехме колата под наем и потеглихме. 

Както очаквахме, шофирането беше доста хаотично, но някакси бързо привикнахме, родното шофиране има своите предимства. Според навигацията, пътуването до Анда отнема около 2 часа, като се кара по крайбрежен път в южната страна на острова. Веднага щом потеглихме си дадохме сметка колко далеч сме от вкъщи – всичко беше толкова различно и екзотично, от високите палми, пъстрите къщички и колиби по пътя, тук-туците, които трябваше да изпреварваме на всеки километър, шарените отворени автобуси и табелите, които ни информираха, че Исус ни пази. По пътя, реших да погледна прогнозата за времето и останахме втрещени – следващите 7 дни се очакваха дъждове. Това доста ни смути, но нямахме избор. Колкото повече навлизахме във вътрешноста на острова, толкова по-автентично изглеждаше всичко. Останахме с впечатление, че целия живот на острова се случва около пътя – ученици в униформи се прибираха от училище пеша, хора сушаха кокос и ориз на самия път (блокирайки движението), тук-там се появяваха импровизирани магазини с висящи на щипки 10-20 снакса, навсякъде се виждаха кокошки, крави и кучета. Въпреки очевидната бедност, всичко беше относително чисто и хората изглеждаха много ведри. И така след около 2-3 часа екзотично пътуване стигнахме до хотела си. Оттук насетне, всичко щеше да става все по-хубаво. 

Трудно е да опиша колко ни впечатли мястото за настаняване. Комплексът се намира върху скала на около 20 метра височина от морето, с малки бели къщички, зелена морава и красиво оформено озеленяване, басейн, ресторант и голяма тераса, разкриваща невероятна гледка към тюркоазено синьото море. Макар и да изглеждаше, че повечето къщи са заети, около нас почти нямаше хора, освен персонала. Бързо се настанихме в къщичката ни и седнахме на ресторанта прегладнели. Храната определено ни хареса, но това, което следваше е може би преживяване, което никога няма да забравим. 

Без да се усетим, вече беше около 5 следобед и слънцето беше започнало да залязва. Макар и уморени, предложих да се спуснем до плажа, поне да се топнем. Влизайки във водата, небето беше порозовяло и единственото, което се чуваше бяха леките вълни, а на хоризонта се виждаше залязващото слънце. Прекарахме около 30 минути във водата докато слънцето залязваше, но това се превърна в абсолютно незабравимо преживяване и един страхотен старт на нашето приключение по филипинските острови. 

Ден 2 – Първи плажен ден, оризовите полета Кадапдапан и водопада Кан-Умантад

Още на следващата сутрин научихме, че прогнозите за времето във Филипините не значат нищо, както потвърдиха и местните. Въпреки черната прогноза, времето беше ясно и слънчево и направихме първия си пълноценен плаж. Почти през целото време, плажчето беше изцяло за нас, други хора не се виждаха и можехме да се насладим сами на басейна и огромната морска шир пред нас.

След като обядвахме, решихме да посетим оризовите полета Кадапдапан и близкия до тях водопад Кан-Умантад, които се намираха на около 40 минути път с кола от хотела. Пътят беше изключително приятен и колкото повече наближавахме, броя на оризовите полета около пътя се увеличаваше. Стигнахме до малко заведение във високото с гледка към оризовите полета. От review-та в Google, научихме, ще има още по-красива гледка, но дотам се стига по пътека през самите тераси. Разбира се, отидохме и в действителност гледката беше спираща дъха. Направихме си по няколко снимки и се полюбувахме на гледката, като с интерес наблюдавахме как местните обработват полетата. След това се запътихме към следващата точка – водопада. Дотам се стигаше пеша от заведението по стръмна пътека. Много бяхме чували за водопадите във Филипините и нямахме търпение да посетим първия ни. Водопадът се оказа много висок и под него плуваха хора, само филипинци. Вече бяхме много загрели, топнахме се във водопада и бързо се освежихме – за първи път се къпахме под водопад и изживяването беше страхотно. Уморени физически, но заредени емоционално, се прибрахме в комплекса. 

Ден 3 – Гмуркане в коралов риф

Още при планирането на екскурзията ни, открих, че само на няколко минути от комплекса ни в Анда, има diving център, където инструкторите са французи. Свързах се с тях и си запазихме курс за скуба дайвинг. Вече бяхме минали теоретичната подготовка и беше време за практиката. Още от първия ден влязохме с лодка, на около 300м от плажа и се гмурнахме в кораловия риф. Още при спускането видяхме огромни костенурки сред градина от шарени корали във всякакви форми. Тъй като сме начинаещи, се страхувах да си взема подводната камера и за жалост нямам снимки, но плуването сред тези пъстри коралови градини, изпълнени с всякаквъв морски живот е един от най-сюблимните моменти в живота ми.  Подводните снимки долу са от друга локация на Филипините, кораловия риф на Анда беше още по цветен и колоритен.

Ден 4 – Последен ден в рая и посещение на градчето Анда

На следващия ден, след сутрешния плаж и обяда, завършихме курса с още едно гмуркане и плуване в кораловия риф. След това посетихме самото градче Анда. Макар и да нямахме никакви очаквания, открихме, че е приятно място с няколко улици, красива църква в колониален стил, публичен плаж с палми и изненадващо за нас – магазин 7-Eleven. 

Вечерта седнахме на ресторанта в комплекса и открихме любимата ни напитка на Филипините – бирата San Miguel с лимон. 

Ден 5 – Шоколадовите полета на Бохол и круиза по реката Лобок

Времето ни в този спокоен тропически рай мина неусетно и трябваше да се запътим към следващата ни дестинация на Бохол – Панглао, малък остров свързан с мост, който е най-популярното място за плажуване в района на Бохол и се посещава както от туристи, така и от местни.  Насладихме се набързо на плажа и закуската в комплекса за последно и потеглихме.

За да стигнем до Панглао от Анда, трябваше да прекосим Бохол по дължина и минавахме през 2 от най-големите атракции на острова – Шоколадите полета(Chocolate hills) и круиза по река Лобок. 

Шоколадовите полета (Chocolate hills)

Chocolate Hills се оказаха доста впечатляващи в действителност. Месните власти са изградили голяма панорамна площадка на връх, до който се стига с автобус от голям паркинг за няколко минути. Направихме си няколко снимки, насладихме се на красивата гледка и потеглихме – колкото и да ни хареса мястото, не си заслужава повече от 20-30 минути. 

Круизът по река Лобок

Безспорно едно от най-приятните преживявания през този ден беше речния круиз по Лобок. Ако сте на Бохол, непременно го направете, заслужава си и времето и парите (около 15 евро на човек, което включва и бюфет на кораба). Организацията се оказа добра – качиха ни на дървен кораб, настаниха ни на маса само за нас двамата и потеглихме. На кораба имаше разнообразен бюфет с всякаква храна (морска, месо, вегетарианска, десерти), което ни даде повод да пробваме различни местни храни. Освен това, имаше и жива музика, което допринесе за много приятна атмосфера. Малко след като потеглихме, започнаха и красивите гледки – и от двете страни на реката започнаха да се извисяват палми от гъстите гори и хълмове. Малко преди кораба да обърне, корабчето спря на малък понтон насред реката, където жени в традиционни облекла започнаха да пеят и да танцуват, като дори поканиха хора от лодката да се включат. Общо взето, преживяването беше много приятно и препоръчваме на всеки, който посещава Бохол да го направи. 

Ден 6 – Пълен ден в Панглао 

Фокусът на този пост е върху Анда, но  ми се иска да напиша и няколко думи за Панглао, тъй като е най-известната плажна дестинация на Бохол. Цялостно Панглао е хубав, но, както и на други места на Филипините, бих препоръчал да посетите частен плаж, като например този на Oceanica Resort , който е част от ивицата на плажа Dumaluan. Публичните плажове не са толкова добре поддържани и може да липсват основни удобства. Определено Панглао е много по-туристически и пълен от Анда и липсваше автентичния дух, уединението и невероятното чувство да имаш цял плаж на свое разположение. Плажът Dumaluan се оказа приятен за ден-два, но не беше интересен за шнорхелинг (нямаше почти нищо под водата) и имаше доста повече лодки. Основния град на островчето доста ни разочарова – хаос и мръсотия, но пък  това, което най-много ни хареса на Панглао бяха невероятните залези по дългите плажни ивици, сякаш оживели от някоя картичка.

Ден 7 – Плуване с китови акули на Бохол

Нещо, което до последно обмисляхме и се колебахме дали да направим, е да плуваме с китови акули, което се предлагаше на няколко места на о-в Бохол. Китовите акули са напълно безопасни за хора, хранят се с планктон и ги наричат “нежните гиганти”. Атракцията представлява влизане с лодка недалеч от брега, на място където непрекъснато се дава храна на китовите акули, което ги подтиква да не се отдалечават от тези места. Определено имахме и морална дилема, но сметнахме, че си заслужава да го направим веднъж в живота си. Най-известното място за плуване с китови акули е на съседния остров Себу, но там локацията е по-отдалечена и доста по-популярна сред туристите.. Както и с другите популярни активности на Бохол, организацията беше сравнително добра, проведоха ни инструктаж, след което влязохме с лодка във водата, заедно с още 20-30 човека, на около 50м от брега. След като стигнахме на мястото, където трябва да се намират акулите, скочихме от лодката и отначало не видяхме нищо интересно под водата. Изведнъж под мен видях това огромно същество да преминава, което беше невероятно преживяване, едновременно стряскащо и магично. Китовите акули са едни от най-красивите моркси създания, със своята бяла петнисата украска и внушителни размери от около 5-6 метра. С нас имаше гид, който ни насочи към още няколко акули и имахме възможността да ги наблюдаваме и да запечатаме спомена в няколко кадъра. В един момент, водата се напълни с доста хора и стана малко хаотично. Въпреки това, 30-минутното преживяване беше интересно и си заслужаваше. По ирония на съдбата, само седмица след нашето посещение, всички места за плуване с китови акули на Бохол, бяха затворени, тъй като присъствието им заплашваше статуса на остров Бохол като природен резерват на Юнеско.

Преди всичко, горещо препоръчваме да посетите Филипините. Държавата не е популярна колкото Тайланд, Виетнам и Индонезия, но именно там е чара и – все още има места, които не са погълнати от масов туризъм и в същото време предлагат всички условия за пълноценна ваканция. В интернет изобилства мнението, че Бохол не е най-подходящ за плажна почивка, но ви уверявам, че това не е така. Да, няма популярността на Боракай и извънземните гледки на Палаван, но ако търсите спокойствие насред тропически рай, Анда може да ви предложи нещо, което много от популярните дестинации не могат. 

Препоръки за турове и екскурзии на Бохол

Подкрепете блога ни

Ако намирате съдържанието ни за полезно и искате да ни подкрепите, за да поддържаме нашия блог, може да използвате нашия партньорски линк за Booking.com – така вие ще пестите, а ние ще можем да продължим да споделяме безплатни пътеводители и съвети за стотици дестинации по света.

Освен това, може да последвате нашата Facebook страница или Instagram профил, където споделяме много съвети, ръководства и новини за пътуващи, включително идеи за дестинации и евтини полети.