Балкански роуд трип – Босна, Хърватска и Черна гора

В тази статия ще разкажем за нашето невероятно пътешествие с кола сред западните Балкани и ще включим много съвети и препоръки за организация на пътуването. 

Ние прекарахме общо около 10 дни в района и мога да кажа, че успяхме да видим всичко, което искахме и си прекарахме страхотно. Плувахме в райските плажове на далматинска ривиера в Хърватска, ядохме много вкусна храна в Босна и Херцеговина и се насладихме на невероятната природа на Черна гора. Макар и близко една до друга, и трите държави имат своите особености и в този пост ще споделим как да ги вземете предвид.

Как да разпределим дните си и да планираме маршрута

Най-напред, ключовия въпрос е в кой период посещавате района. Ние горещо препоръчваме да направите това пътуване през лятото, за да може да се възползвате от страхотните плажове, които предлага Хърватска. За нашите 10 дни решихме фокусът ни да бъде именно морето в Хърватска, като разпределихме маршрута си така, че на отиване да минем през Босна и Херцеговина, а на връщане през Черна гора. 

Най-интересните места, които посетихме или имахме възможност за спирки бяха следните: 

• Босна и Херцеговина – Вишеград и Мостар 
• Хърватска – Цялото даматийско крайбрежие от Сплит до Дубровник, включително остров Брач
• Черна гора – Котор, Херцег нови и Будва

Пътуването ни беше организирано по следния начин:

1. Нощувка в Сърбия, в планинския район Мокра Гора, недалеч от босненсата граница, на около 5-6 часа от София (в случай, че няма голямо чакане на границата)
2. Нощувка в Мостар, Босна и Херцеговина – намира се недалеч от Хърватска и пътуването от сръбската граница дотам е около 5 часа през красив планински път с интересни междинни отбивки.
3. 5 нощувки в Омиш, Хърватска – красиво градче на далматинското крайбрежие, близо до Сплит, с много красиви плажове наоколо. 
4. 2 нощувки в Котор, Черна гора – пътуването от Омиш до Котор отнема около 5 часа, като може да спрете в Дубровник и Херцег Нови по пътя, както ние направихме.
5. По възможност прибиране директно от Котор до София или, ако сме уморени, нощувка в Сърбия в планинския район около Брус, близо до границата с Черна гора. 

Преминаване през Сърбия

Най-неприятната част от нашето пътуване беше огромното чакане на сръбско-българската граница на Калотина. Пътувахме в последните дни на август в петък вечер и хванахме огромната вълна, прибиращи се гастарбайтери, които се пътуваха от Турция към Западна Европа. Общо загубихме около 3 часа в чакане и вместо да пристигнем в 22:00, както беше по навигация, стигнахме в около 2 през нощта. За щастие, пътищата в Сърбия се оказаха в много добро състояние и нямахме никакви други проблеми след границата. 

Съвет: По възможност, вземете предвид трафика на Калотина и тръгнете или в много ранните часове на деня, или изберете някой от по-спокойните дни като вторник, сряда и четвъртък. 

Хотелът в района на Мокра гора (недалеч от границата с Босна и Херцеговина) се оказа в много красив и живописен планински район. За жалост, нямахме време го разгледаме особено много и на сутринта директно се отправихме към следващата ни спирка – Мостар в Босна и Херцеговина. 

Мостар – най-красивия исторически град в Босна и Херцеговина 

Границата между Босна и Херцеговина и Сърбия се преминава бързо и лесно, нямаше чакане и проблеми. Веднага след нея се тръгва по красив планински път, с добра настилка и красиви гледки. Бързо след това се стига до града Вишеград, известен с големия мост през река Дрина, където може да е първата ви спирка за кафе. По пътя имаше и други интересни отбивки, като различни паметници и панорамни гледки.

За да стигнете до Мостар оттам има 2 маршрута, с приблизително еднакво време за пътуване – през Сараевo или през Фоча. Ние избрахме втория маршрут, защото нямахме време за посещение на Сараево и предпочетохме да го оставим за друг път. 

През цялото време пътя е двулентов, но трафика беше изключително спокоен и пътуването до Мостар беше лесно и приятно. 

Почти веднага след като пристигнахме, се запътихме гладни да търсим място за хранене. Веднага останахме много приятно впечатлени от центъра на градчето, който се оказа доста красив, чист и спретнат, пълен с туристи и различни места за забавление, пазаруване и хапване. Минаретата и каменните сгради много наподобяваха на старинен турски град, но честно казано, доста по-подреден. Седнахме на туристически ресторант, но с изключително добра кухня и шедри порции – Tina Irma. Разбира се, града разполага и с много други ресторанти и кръчми, но този конкретно ни спечели. Следобеда и вечерта прекарахме в разходки и кафенета, най-накрая успяхме да си отдъхнем от дългия път. “Стари мост”, емблемата на Мостар, се оказа по-впечатляващ на живо, отколкото на снимките, които бяхме виждали. Макар и изцяло разрушен по време на войната в Босна през 90-те, мостът е възстановен в оригиналния му вид.  

На следващата сутрин ни предстоеше пътуване до Хърватска, но решихме да станем по-рано и да направим една последна разходка из празните улички на Мостар, което го направи още по-запомнящ се. 

Далмация, Хърватска – тюркоазени плажове, старинни градове и гледки за милиони

За нощувките ни в Хърватска избрахме градчето Омиш, което се намира много близо до Сплит, на крайбрежието и устието на река Цетин. Реката бързо се влива в морето, има пешеходни съоръжения около нея, а обкръжаващите я планини се извисяват като огромна стена. Избрахме мястото поради 2 причини – стратегическата му близост до повечето плажове и градове, които искахме да посетим в Далмация, както и това, че Омиш разполага с много впечатляващ релеф, гледки и стар център. 

Ден 1: Пристигане в Омиш

Пътя от Мостар до Омиш, където бяхме запазили нощувки, беше около 2 часа, сравнително лек и с безпроблемно минаване на границата. За да излезем на крайбрежния път минахме през много дълъг тунел в огромна планина и сякаш само за няколко минути всичко около нас се промени – от планински климат нямаше и следа и се озовахме на Средиземно море. 

Веднага след стигането в Омиш се настанихме в квартирата. Гледката към реката от терасата се оказа невероятна, както може да се види на снимката по-горе. След това посетихме градския плаж, който беше доста популярен и пълен със семейства с деца, играещи в плитката вода. Починахме си,  направихме бърза разходка из центъра и веднага установихме с изненада, че цените по ресторантите са значително по високи от другите балкански държави, включително Гърция. 

Ден 2 – Плажът Мимице и разходка до Сплит

Планът на следващия ден беше да отидем до близкото селце Мимице, което разполага с много красив плаж и в късния следобед да се отправим към Сплит. В действителност плажът беше невероятен и сутринта беше относително празно. Повечето плажове в Хърватска са с малки камъчета, за което бяхме подготвени и си носехме плажни обувки. 

След като обядвахме и си починахме, се запътихме към Сплит. Мога да кажа с увереност, че Сплит е един от най-красивите средиземноморски градове, които сме посещавали – центъра е невероятно чист и подреден, лесно може да се загубите в лабиринта от малки улички в стария град, който се намира в бившия дворец на римския император Диоцеклиан. Оттам, по бели калдъръмени улици стигнахме до панорамната площадка Marjan, откъдето се открива обширна гледка към цялото крайбрежие на Сплит. 

Ден 3 – посещение на Шибеник и Трогир

На следващия ден отново решихме да посетим Мимице, но за жалост, макар и слънчево, времето беше доста ветровито и не особено подходящо за плаж. Решихме вместо плаж, да посетим някои от красивите старинни градчета на близо, за което вятъра не ни пречеше. На около час и половина с кола, се намира Шибеник, красив крайбрежен град с много добре запазена стара част. Макар да не знаехме почти нищо за него преди това, градът ни хареса страшно много. Атмосфератате пренася в Италия, а освен с красивите си тесни улички, града изобилства от ресторанти и кафенета.

След като обиколихме красивия стар град, направихме един късен обяд и си избрахме следващата дестинация – Трогир. Той е малък старинен град, заобиколен от всички страни от добре запазени каменни стени. Стигнахме до него по красив панорамен път до брега на морето, откъдето се откриваха чудни гледки към малките заливи и острови. За около час се озовахме в Трогир, паркирахме и отидохме да опознаем града. За разлика от Шибеник, в Трогир имаше доста повече хора и се усети като по-комерсиален и туристически, но това не ни попречи да си изкараме добре. Накрая се качихме в една от кулите по стената на Трогир, за да видим панорамата над градчето. 

Ден 4 – Плажът Punta rata

На следващия ден, времето беше чудесно и решихме да посетим друг плаж, който си харесахме недалеч от Омиш – Punta rata. Punta rata е плаж с малки бели камъчета, част от голяма ивица от плажове, свързани с пешеходна пътечка по между им. По цялото протежение на пътечката се извисява иглолистни дървета с големи корони, които осигуряват хубава сянка над половината плажна ивица. Заради бялото дъно, водата изглежда ярко синя, което в контраст с високите планини зад плажа и наситено зелените дръвчета създава незабравим пейзаж. Във водата беше пълно с малки рибки и определено плажът ни хареса и за шнорхелинг.

Следобед се качихме на крепостта на Омиш, откъдето също има много красива панорама над градчето, морето и вливащата се в него река Цетина. 

Вечерта посетихме ресторант в планинско селце, който ни беше препоръчан от нашия домакин в Омиш. Тъй като ресторанта е популярен, направихме предварителна резервация. В действителност храната и обстановката бяха невероятни. Задължително ви го препоръчваме, ако посещавате района – Konoba Palacio .

Ден 5 – Екскурзия до остров Брач и известния плаж Златни Рат до селцето Бол

Срещуположно на Омиш се намира остров Брач, който е известен с плажа си Zlatni rat (Златен нос), един от най-популярните плажове в Хърватска. В Омиш се предлагаха корабни екскурзии дотам, като е хубаво да си резервирате билети още ден-два преди самото пътуване. Пътувайки към Брач, видяхме далматинското крайбрежие от водата, откъдето изглеждаше още по-красиво. След около 2 часа пътуване и доста приятен обяд на кораба, акостирахме в красивото селце Бол, откъдето отидохме пеша до известния плаж по широка пешеходна алея с много магазини и будки за храна и напитки. Честно казано, плажът ни разочарова и си дадохме сметка, че отвисоко изглежда много по-красив. Чадърите и шезлонгите бяха доста скъпи (над 30 евро) и единствената опция беше или да се излегнем на открито или да се скрием в близката горичка, където обаче имаше страшно много хора. След като осъзнахме, че това място не е много подходящо за плаж си намерихме малко заливче по пътеката до Бол и се настанихме там. След това направихме кратка разходка в селцето, качихме се на лодката и се върнахме обратно в Омиш, доста изморени. Общо взето, последния плаж беше разочарование, но се радваме, че поне посетихме острова. Това беше и последния ни цял ден в Хърватска – на следващия ден заминавахме за Котор с междинна спирка в Дубровник. 

Съвет: Ако имате ограничени дни в Хърватска, помислете добре преди да се решите за еднодневна екскурзия до Бол. Плажовете в континенталната част са по-хубави и значително по-лесно достъпни. 

Ден 6 – Дубровник

Заради разочарованието ни от последния плаж, искахме да сложим подобаващ край на морската си почивка и станахме по-рано за да посетим плажа Punta Rata, който толкова много ни хареса още веднъж. Оттам се насочихме към следващата ни спирка, най-известната дестинация в Хърватска – Дубровник. До там стигнахме за около 2-3 часа, като попаднахме в големи задръствания още на влизане в града. Бяхме чели онлайн, че паркингите са изключително скъпи (по 6 евро на час и нагоре) и в Google намерих момче, което разполага с няколко паркоместа в двора на къщата си, недалеч от стария град и ги даваше за 10 евро за цял ден. Паркирахме и се запътихме към крепостта Дубровник. За нея е писано и е говорено много, няма много какво да добавя. Особено като почитател на Game Of Thrones, ми беше трудно да остана безразличен към този невероятно красив град. Разбира се, както е широко известно, Дубровник е много комерсиален и цените вътре в крепостта са безумни, но това не ни попречи да му се насладим. Може би заради факта, че бяхме в началото на септември, не се чувстваше твърде пренаселено. Дубровник е доста хълмист и трябва да се приготвите за доста стъпала, но пък това направи гледките от уличките му още по-впечатляващи. След няколко часа разходка из стария град,  се запътихме обратно към колата и потеглихме към следващата ни дестинация – Котор в Черна гора.  

Котор – красива природа и историческо наследство, но балкански хаос

Ден 1: Пристигане в Котор

Влизането в Черна гора от Хърватска е доста интересно. След граничния пункт, рязко всичко започва да изглежда по-бедно и хаотично. Вече беше започнало да се смрачава леко и решихме, че нямаме време да разгледаме Херцов Нови, първия град след влизането в Черна гора, затова се запътихме директно към Котор, където имахме 2 запазени нощувки. Шофирането през курортните градове на Черна гора ми напомни минаване през Несебър или Слънчев бряг – презастрояване, реклами и светлини навсякъде, но видимо по-бедно и сякаш изостанало във времето. Пътят до Котор беше с много добра настилка и се караше сравнително лесно, въпреки балканските джигити, които са класика за тази част на полуострова. Включихме се в панорамния път точно около залез, което направи пътуването много красиво. Достигането до хотела ни се оказа нелесна задача, защото имаше много тежки задръствания в Котор, заради което загубихме 30-тина минути. Вечерта се разходихме до стария град – много добре съхранен и поддържан, с лабиринт от малки улички между старинни каменни сгради. 

Ден 2 – Крепостта на Котор

На следващия ден станахме рано, закусихме от близката пекарна и се запътихме към крепостта на Котор, откъдето е и най-красивата гледка към града и залива. Дотам се стига през стария град, минавайки се през нещо като каса за билети. Там стоеше типичен батка с шорти и чехли, който раздаваше билетчета по 15 евро на човек, докато си играеше казино на телефона. Тръгнахме по стълбите и с всяко ниво гледките ставаха все по-красиви. За жалост, въпреки доста скъпите билети за крепостта, тя изобщо не изглеждаше добре поддържана и имаше доста необезопасени места. Стигнахме до най-високата възможна точка, а от там гледката наистина си заслужаваше парите и катеренето. Вижда се целият которски каньон в пълния му блясък, наистина зашеметяващо географско образувание, което не се среща на много места в южна Европа.

След изморителната сутрин се запътихме обратно към стария град за кафе и хапване. Първоначално очаквахме, че цените в Черна гора ще са по-ниски, но може би заради многото туристи в Котор цените ни се сториха същите като в Хърватска – високи. Храната също не ни впечатли особено, а очаквахме вкусна балканска скара.

Прибиране от Черна Гора към България

От Черна гора до България има 2 основни маршрута – единия е да се прекоси Чера гора на север към сръбската граница в района на Нови Пазар и оттам към Ниш и София. Втория маршрут е да се кара по черногорското крайбрежие, после Албания, Косово, Северна Македония и България. Без особено колебание избрахме първия път, заради по-малкото граници и по-познатите пътища. 

По пътя минахме покрай Будва и се поколебахме дали да я посетим, но честно казано, черногорския хаос ни дойде малко повече и видяхме града само отгоре, като решихме директно да продължим към България и евентуално да вземем пътя наведнъж. 

След Подгорица, столицата на Черна гора, се качихме на хубава магистрала, която стига недалеч от сръбската граница, но оттам започна истинския кошмар – целия път беше в ужасно състояние, части от него се ремонтираха и непрекъснато стояхме в задръствания. Макар и да бяхме тръгнали с добро темпо, загубихме още около 2 часа, които ни бяха доста ценни. Снимката от видеорегистратора ни говори сама за това, какво да очаквате, ако пътувате по път в процес на ремонт в Черна гора.

Въпреки това, след влизането в Сърбия, пътищата бяха в много добро състояние, нямаше много трафик и лека-полека привечер наближихме Ниш, откъдето се качихме на магистралата и 2 часа по-късно бяхме в България. Пътуването от Котор до София ни отне около 12 часа, което беше най-дългото ни пътуване наведнъж досега, но си спестихме нощувка в Сърбия.